Уважаеми Дами и Господа,

Като представляващ национално представено легитимно туристическо сдружение на юридически лица от цялата страна с дейност в отрасъл „Хотели и ресторанти”, асоциация, регистрирана надлежно в Националния туристически регистър на Република България и член на Международната хотелиерска и ресторантьорска асоциация, на Американската хотелиерска асоциация, на Българска търговско-промишлена палата, бих желал да ви информирам за нашето становище относно предстоящите промени и допълнения в Закона за туризма.

Чл. 11, ал. 2:
Предлагаме понятието „продуктови туристически сдружения” да отпадне, тъй като това понятие съществува единствено в Закона за туризма в България. Никъде в останалите икономически отрасли на България няма да намерите понятието „продуктово сдружение”. Няма да го намерите нито в Европа, нито в останалия свят с десетки години опит в индустрията на гостоприемството. Този термин e архаична академична творба, която раздробява и обърква. Тристранния диалог в целия цивилизован свят се гради от:

o Държава
o Работодатели (неправителствени организации на юридическите лица – това са браншовите организации), и
o Синдикати (неправителствени организации на служителите и работниците)

В Закона за юридическите лица с нестопанска цел се предвижда тези юридическите лица с нестопанска цел, да бъдат единствено два вида - сдружения или фондации. В нито един закон не се споменава термина „продуктово сдружение”. Предложението ни е да се следват законовите понятия, общовалидни в целия свят.
Бих искал още да поясня на законотворците в туризма, че има и съсловни организации. Това представлява организация на физически лица, които се сдружават на професионален принцип, като например съюзите на актьорите, на лекарите, вероятно на адвокатите, на екскурзоводите, на барманите и т.н., а т. нар. Нека да спрем в туризма с тази неграмотност и да не творим безсмислици.

1. Няма приети нормативни критерии, на които съответните сдружения да се опитат да отговорят, въпреки, че от 2002 г. е налице проектозакон за браншовите организации в Р България, който все още отлежава за гласуване в нашето Народно събрание;
2. Опитът от осемгодишната ни практика доказва, че болшинството от съществуващите юридически лица в туристическия отрасъл не членува активно никъде, не се интересува особено от професионалното си развитие, въпреки, че твърди обратното, пасивни са, не дава мнение по въпроси, пряко касаещи дейността му, не са ангажира да подпомага развитието на сектор „Туризъм”, да обучава и мотивира служителите си и т.н. Затова и не членуват никъде и не заплаща членски внос. Изчисленията ни показват, че над 70% от фирмите в туристическия сектор не членуват никъде.
3. не ми се иска да продължавам с други не толкова приятни факти за състоянието на нещата

Чл. 11, ал. 5:
Предлагаме да отпадне предложения текст за браншова организация да бъде признавана единствено тази, която има за свои членове други колективни членове. Това противоречи на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, в който никъде няма изискване за да бъде учредена или при функционирането си една организация да бъде задължена да има колективни членове. Това е въпрос на свободната воля и желание на членовете на всяко сдружение. В допълнение ще отбележа, че според същия закон, приема на колективни членове трябва да бъде гласувано от общите събрания на съответните сдружения.

Всяка една браншова организация с доказан с документи необходим брой активни членове може да бъде призната за национално представителна, тъй като това именно е заложено в ЗЮЛНЦ с учредяването на всяко сдружение. Основният замисъл на съществуващия закон е демократичен и даващ равен старт, а не обратното, какъвто е и опита на новите промени в ЗТ – на ограничението и изключването. Ако тези промени бъдат приети ще покажем драстично непознаване на законите, професионална немощ и бизнес незрялост.

Чл. 11, ал. 6
Да отпадне по подразбиране

Чл. 11а, ал. 1
Към съществуващите подточки да се добави точка, за проверка на мандатността на съществуващия УС, КС, председател на УС и председател на КС, като се провери давността им и изтеклото време от техния избор.

Чл. 11а, ал. 1, т. 4
Предлагаме освен списък с членовете на сдружението, към т. 4 да се добави и следното изискване:
За всеки заявен член, сдружението да приложи и заверено копие от молбата му за членство със съответните подписи и печати на члена-юридическо лице, от решението на управителния му орган за членство, както и фактура за платен годишен членски внос за предходната година. Ако тези доказателства не се приложат, рискът от злоупотреби и предоставянето на подвеждаща информация е много голям. Именно тези документи са единственото доказателство за жизнеността и авторитета на всяко едно сдружение.

Чл. 11а, ал. 1, т. 5
Кому е необходимо сдруженията да заплащат каквато да било такса на държавата. Този факт най-малкото поставя неправителствения сектор в подчинена позиция пред държавата. Отношенията между държава-работодатели-синдикати се основават на равнопоставеност, а това предложение я нарушава. Та нима държавата ще печели от партньорите си?!
Предлагаме тази точка да отпадне

Чл. 11а, ал. 3
Считаме, че не председателя на Държавната агенция по туризъм трябва да бъде инстанцията, която да определя вида на дадено сдружение. Това трябва да бъде Съда, тъй като там е мястото, където дадено решение може да бъде обжалвано. Едностранните решения не са в особен принос на демокрацията, а и създават среда за корупция и по-лесно влияние.

Чл. 11а, ал. 6
Предложението всяка година браншовите организации да доказват съществуването си пред ДАТ е предпоставка за гарантирано увеличаване на бюрокрацията, ненужно разходване на време и пари. А и дали ДАТ е органа за това? Съда трябва да бъде органа, а не ДАТ. Иначе сдруженията се оказват в неравнопоставена позиция пред ДАТ, а това нарушава както баланса между интересите на държавата и бизнеса и противоречи на равнопоставеността в трипартитната система на организация на обществото.

Редовният организационен живот на сдруженията едва ли би могъл да бъде доказан лесно. Свидетели сме на организации, които освен имидж пиар нямат друга съществена дейност. Редовното заплащане на годишен членски внос обаче може да се докаже. Никоя фирма няма да продължи да заплаща годишен членски внос, ако не е доволна от работата на сдружението, в което членува. Предлагаме доказването на „редовен организационен живот” да отпадне. Членовете с платен годишен членски внос са тези, които на бизнес основа доказват ценността на дадена браншова организация.

Чл. 11б, ал. 1, т. 2
Предлагаме да отпадне изискването за наличието както на регионални структури в дадено сдружение, така и на техния брой, който дори по незнайни причини е определен на 9. В чл. 11, ал. 2 от ЗЮЛНЦ се казва „Юридическото лице с нестопанска цел може да има клонове”, и тази буква на закона има пожелателен, не задължителен характер. Натъкваме се отново на противоречие със ЗЮЛНЦ, в него няма такива изисквания. А няма, тъй като в 21 век, при наличието на такава модерна и леснодостъпна комуникация между хората, поддръжката на физически клонове както на фирми, така и на сдружения звучи архаично и е мерило за развитието на дадено общество. Предлагаме това изискване да отпадне.

Чл. 11б, ал. 1, т. 4
Предлагаме изискването по тази точка също да отпадне. Въпреки, че Национален хотелиерски мениджмънт клуб също издава собствено луксозно пълноцветно ръководство по управление на хотели и ресторанти – „Хотелиер”, не смятаме, че трябва да се възприеме като критерии за дадена организация. При съвременните он-лайн форми на разпространение на информацията, издаването на печатни издания става нерентабилно. Същата информация е много по-бързо и леснодостъпна он-лайн и чрез бази данни. Времената вече са други.

Чл. 11б, ал. 4
Предлагаме туристическите сдружения да се признават за представителни не със заповед на председателя на ДАТ (поради гореизброените причини), а със съответния акт на Съда. Тази точка също да бъде променена.

Чл. 46, т. 2
Да отпадне. Мотивите са недостатъчно ясното законодателство и практика по прилагането на Закона за авторското право в сферата на туризма. Тези норми съвсем не са избистрени в сферата на туризма и в световен мащаб. Правили сме допитвания до наши колеги в чужбина.

Чл. 46, т. 9
Да отпадне по подразбиране, свързана е с чл. 46, т. 2

Чл. 50б, т. 3, ал.6
Как е възможно лично председателя на ДАТ да инспектира кандидатстващия за категоризация обект? Та това са хиляди обекти! Сигурно има някаква грешка. Освен това има комисия по категоризация, а не лично един човек да определя звездите. Да отпадне.

Чл. 50в, т. 3, ал.6
Да отпадне със същия мотив по-горе

Чл. 50г, ал. 1, т. 6
Да отпадне във връзка със същите мотиви за авторските права

Чл. 50г, т. 3, ал.6
Да отпадне със същите мотиви както Чл. 50б, т. 3, ал.6

Чл. 56б, ал.1, т. 2
Да отпадне. За екскурзовод е крайно недостатъчно обучението да бъде минимум един семестър. Тази специалност в колежите по туризъм в Бургас и Варна се изучава 3 години редовно, с доста интензивна практика и методология на екскурзоводското обслужване (аз съм завършил и тази специалност в Бургас, редовно обучение). Ако това предложение се приеме, ще бъде толерирано ниското качество на професионална подготовка на екскурзоводите, пряко влияещо върху качеството на туристическия продукт.

Същото касае и аниматорите, чл. 56г, ал. 1, т. 2

Въпреки, че не виждам точка за въвеждането на категории за туроператорите и туристическите агенти, бих желал да подчертая, че Хотелиерския Клуб е твърдо против тази „новост”. Това не е практика никъде, освен в Ирландия, така, че мотивът, че това се въвеждало с цел „хармонизация на българската с европейската практика” и щяло да доведе до „повишаване на качеството на туристическия ни продукт” са фалшиви, помпозни клишета, вероятно плод на оказано влияние с цел облагодетелстване на по-големите компании за сметка на по-малките. Разбиването на туристическите посредници на още по-големи сегменти определено ще доведе до объркване сред доставчиците на основни услуги с кого да работят и с кого не, дали имат право или не, кой какви документи ще има право да издава и на кого, и т.н. – въобще дейности, отежняващи оперативната работа на доставчиците на основни услуги и на техните колеги, предоставящи допълнителни услуги или пък комисионери. Потребителя също ще бъде объркан кой кой е. Туроператори и туристически агенти са достатъчно ясно разграничение на дейността.

В заключение заявяваме категорично - отхвърляме насилственото обединяване на бранша със закон в структура (без знчение на лъскавото име), с мотива, че този акт не произтича от естествените нужди на бранша (което се доказа през последните години), самоцелен е, обслужва личните интереси на лица външни на бранша, целящи облагодетелстване с ресурсите както на страната, така и на Европейския съюз и най-важното няма да доведе до всеобщ положителен резултат както за малки, така и за големи предприемачи.

Това е официалното становище на целия Управителен съвет на Хотелиерския Клуб.

Ще се радваме да получим мнението на всички заинтересовани, както и да обсъдим предложенията и мотивите в поредица от срещи.

Нека проявим бизнес нюх и съвременно мислене и да не позволим на определен малък кръг „заинтересовани” да наложат тяснофирмени интереси. Да погледнем все пак и извън България!?


Поздрави,
Илиян Иванов
Председател на УС, Национален хотелиерски мениджмънт клуб